изгрев

Всичко е възможно

Ади се събуди рано и по навик, със затворени очи,  потърси сензора за вода. Вместо него докосна студеното, гладко  стъкло на чаша. Изправи се в леглото, но осветлението не се включи. Тогава си спомни, че не е в апартамента си.

Почивка! Отдих в примитивни условия! Вероятно тази почивка по-скоро ще я натовари вместо да релаксира. Правилата на Психомедиаторния съвет определяха задължителен отпуск за всеки практикуващ психомедиатор през пет слънчеви години. Цял отдел в Съвета се занимава с това – кой къде ще почива. Какво разхищение на ресурси!

От пет години работеше на ТС – 3 (Търговска станция 3) в галактика Андромеда. Проследяваше търговските преговори, надеждността на контрактите, с две думи надничаше в главите на търговци и брокери. Работата бе изтощителна, но Ади умееше само това.

Сега е време за почивка и то каква – без да лежи и да наблюдава холограмните изображения. На това място сама ще си доставя храната, ще си оправя леглото, ще избира дори дрехите си сама и петнадесет слънчеви дни няма да има връзка с истинския свят.

Странна планета! От информационния кристал се осведоми, че в миналото местното население се е самоунищожило. Каква ирония! Да разполагаш с изобилие от природни ресурси и умишлено да превърнеш собствения си свят в руини.

Планетата е Земя, Слънчева система, Галактика Млечен път.

Ади стана от леглото, прекоси стаята и отиде до прозореца. Гледката бе изумителна. Истински изгрев, какъвто само бе виждала в изображенията на кристалните хроники. Вероятно онези от Съвета са поставили екрани вместо прозорци. Странно, рамката е направена от непознат за Ади материал, а има и дръжка. Реши да рискува и леко я завъртя. Прозорецът се отвори. Атмосферата на тази планета позволяваше да диша и да се придвижва по повърхността свободно. Бързо се облече и намери изхода на апартамента. Слезе по извитите стълби и се озова във фоайето на хотела. Там я чакаше  Цетрус, придружен от още двама нейни колеги – нетърпеливи и гладни.

Поредната изненада на Съвета. Почивка с мисия! На тази отдавна обезлюдена планета с  унищожена повърхност са останали артефакти, които трябваше да бъдат проучени. И най-неприятното - да бъдат открити. Онези от Съвета се бяха постарали да ги скрият и сега започваше играта на криеница. Защо е нужно това? Все едно! По-добре да се подчини и да се постарае. Колкото по-бързо приключат, толкова по-бързо ще се прибере.

С примитивно превозно средство, което Цетрус, водачът на групата, нарече автомобил, прекосиха местност с буйна растителност. Единият от групата попита как е възстановена планетата след унищожителната екологична катастрофа. Цетрус изсумтя нещо за Междугалактическата екопрограма и щедрото финансиране на подобни проекти от Междугалактическата икономическа асамблея. Ади се съсредоточи над задачата. Отиваха в почти разрушен град. Сградата, която трябваше да проучат, вероятно е била хранилище на информация, което тук са наричали библиотека. От нетрайните хартиени носители на информация надали нещо е останало. Последният взрив е разрушил всичко – сгради, пътища, мечти.

Защо сме тук?  И какво точно трябваше да открием? Телепатичните умения не помагат на безлюдно място.

Бавно се доближиха до развалините. Щом слезе от колата Ади почувства остатъчната емоционална енергия на обитателите. Почувства болка и радост, задоволство, алчност, егоизъм, примесени с щастие. Какво ли е било населението? Докосна пръстта под краката си. Тогава в ума й се появиха картини от минал живот. Видя забързани хора с изкуствени усмивки, видя страдание, болка, смърт. Да, смърт.  Хората се избиваха помежду си не, за да оцелеят, а за да доминират. Изтребваха животни, изкореняваха дървета, замърсяваха реки и океани. И всичко това, защото смятаха себе си за господари на света. Какъв ужасен край! Всеки елементарен технологичен напредък е водел до духовен упадък. Ето това е ключът! Забравили са, че са част от едно цяло.

Викът на единия от колегите й я извади от мислите й. Беше открил каменен къс с надпис. Цетрус им помогна да го почистят от пръстта. Беше плоча с явно древно писмо. Ади снима написаното и се надяваше да имат връзка поне с информационното хранилище на Съвета.    

Денят почти беше преминал. Усещаха глад и умора. Цетрус включи автомобила и потеглиха.

Уговориха се след вечеря да разчетат надписа. После умората от съпреживените емоции ги разколеба и отложиха разгадаването за следващия ден.

На сутринта всички заедно се заеха със задачата. Както се очакваше, връзка с цивилизования свят нямаше. Цетрус извади отнякъде хартиени носители на информация, които нарече книги. Хората тук са имали различни писмености, следователно са говорели различни езици. Надписът гласеше: OMNIA POSSIBILE EST.

Трудно е да се разбере значението на написаното. Езикът отдавна е мъртъв и тези, които са го ползвали – също. Ади предложи на колегите си да използват способностите си на медиуми и да се опитат да усетят смисъла на надписа. Всеки един от тях се усамоти в апартамента си.

В полумрака на стаята си, Ади затвори очи и мислено се отправи на пътешествие в миналото. Отново видя същата разруха, примесена със страдание и болка. Нищо повече.

След едноседмични опити групата психомедиатори бе на път да се откаже от разчитането на надписа. Тогава в една от книгите Цетрус откри същите думи: OMNIA POSSIBILE EST. Цял ден анализираха и достигнаха до евентуалния превод – ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО.

Поредната шега на Съвета. Кое е възможно? Защо да е възможно?

Прибраха се в апартаментите си с множество въпроси. Ади се замисли защо Съвета ги поставя пред такова изпитание. Дълго време се въртя в леглото. Не можа да заспи. Хиляди мисли, въпроси и емоции нахлуваха в главата й. Изведнъж усети приятната топлина на малката житейска победа. Разбра, реши загадката. Всичко е възможно, когато хората се обединят в името на доброто. Всичко е възможно, когато не поставяш себе си в центъра на вселената. Всичко е възможно, когато намеренията са искрени. Всичко е възможно и дори от руините, пламъците и една единствена останала жива клетка да се построи нов свят.

Малко декупаж

Арти

Моят живот и моето животно

Лицемерно е да твърдя, че обичам всички животни. Отношението ми към животните е като към хората – едни харесвам, от други се страхувам, трети ме отвращават, а четвърти са твърде далеч, за да ги познавам. А и не е нужно да обичам всички животни и хора!

Аз обичам едно животно. Моето куче. Отговаря на следното описание:

Име – Артур или гальовно Арти. Почти като „изкуство“, но с кралски привкус.

Порода – кокер шпаньол. Англичаните наричат тази порода „веселия испанец“.

Отличителни белези – заразително енергичен блондин.

Основни характеристики – всеяден лакомник, себелюбив, търсещ внимание и комплименти, с високи изисквания към партньорката си – поради което е соло.

(Заб. приликата със собственичката не е случайна).

Това са само външни му белези. Най – красива е душата му. Арти е много специално за мен същество. Специално е мястото му в моя живот, специална е ролята, която Бог му е отредил да изиграе.

В най-тежките дни от живота ми до мен бе Арти. Когато загубих всичко ценно, до мен остана Арти.

Вероятно за много хора звучи неразбираемо, но точно Арти ме върна към живота.

Верният и обичлив поглед на кучето ми ме съпровождаше през опустошителните урагани, които животът ми беше подготвил.

Когато безкрайните разговори с баща ми се пренесоха в сънищата ми, когато звънливият смях на майка ми остана блед спомен, а споровете с брат ми се превърнаха в кратки телефонни съобщения, единствено Арти бе до мен и споделяше тъгата ми. През деня душата ми се блъскаше в стените на дома и търсеше ехото от шумните семейни вечери, през нощта тялото ми трепереше от студ и изоставеност.  Не бих могла да преодолея тази промяна, ако едно мокро носле не ме побутваше напред, любопитното носле на Арти. Веселият му лай прогонваше натежалата тишина от стаите. Лапичките му  избърсваха наслоения сив прах от пода на полуобитавания дом. Игриво подскачащите му уши разчистваха самотните паяжини от ъглите и слънцето отново ги осветяваше.

Пикасо е казал, че кучетата идват в нашия живот, за да останат в него. Моето куче не само остана в живота ми, то го осмисли.

Съществуват истории за животни, които са спасили хора, спасени човешки животи от животни. Това е кратката история за спасяването на моята душа. Спаси ме едно животно. Това, което ме научи да оцелявам и ми показа, че аз също заслужавам да живея и да бъда обичана.

Вече не мога да мечтая – отрязаха крилете ми. Но разполагам с два крака, здраво стъпили на земята и четири пъргави лапички, които да ми помогнат да открия своята нова пътечка.