Всичко е възможно

Ади се събуди рано и по навик, със затворени очи,  потърси сензора за вода. Вместо него докосна студеното, гладко  стъкло на чаша. Изправи се в леглото, но осветлението не се включи. Тогава си спомни, че не е в апартамента си.

Почивка! Отдих в примитивни условия! Вероятно тази почивка по-скоро ще я натовари вместо да релаксира. Правилата на Психомедиаторния съвет определяха задължителен отпуск за всеки практикуващ психомедиатор през пет слънчеви години. Цял отдел в Съвета се занимава с това – кой къде ще почива. Какво разхищение на ресурси!

От пет години работеше на ТС – 3 (Търговска станция 3) в галактика Андромеда. Проследяваше търговските преговори, надеждността на контрактите, с две думи надничаше в главите на търговци и брокери. Работата бе изтощителна, но Ади умееше само това.

Сега е време за почивка и то каква – без да лежи и да наблюдава холограмните изображения. На това място сама ще си доставя храната, ще си оправя леглото, ще избира дори дрехите си сама и петнадесет слънчеви дни няма да има връзка с истинския свят.

Странна планета! От информационния кристал се осведоми, че в миналото местното население се е самоунищожило. Каква ирония! Да разполагаш с изобилие от природни ресурси и умишлено да превърнеш собствения си свят в руини.

Планетата е Земя, Слънчева система, Галактика Млечен път.

Ади стана от леглото, прекоси стаята и отиде до прозореца. Гледката бе изумителна. Истински изгрев, какъвто само бе виждала в изображенията на кристалните хроники. Вероятно онези от Съвета са поставили екрани вместо прозорци. Странно, рамката е направена от непознат за Ади материал, а има и дръжка. Реши да рискува и леко я завъртя. Прозорецът се отвори. Атмосферата на тази планета позволяваше да диша и да се придвижва по повърхността свободно. Бързо се облече и намери изхода на апартамента. Слезе по извитите стълби и се озова във фоайето на хотела. Там я чакаше  Цетрус, придружен от още двама нейни колеги – нетърпеливи и гладни.

Поредната изненада на Съвета. Почивка с мисия! На тази отдавна обезлюдена планета с  унищожена повърхност са останали артефакти, които трябваше да бъдат проучени. И най-неприятното - да бъдат открити. Онези от Съвета се бяха постарали да ги скрият и сега започваше играта на криеница. Защо е нужно това? Все едно! По-добре да се подчини и да се постарае. Колкото по-бързо приключат, толкова по-бързо ще се прибере.

С примитивно превозно средство, което Цетрус, водачът на групата, нарече автомобил, прекосиха местност с буйна растителност. Единият от групата попита как е възстановена планетата след унищожителната екологична катастрофа. Цетрус изсумтя нещо за Междугалактическата екопрограма и щедрото финансиране на подобни проекти от Междугалактическата икономическа асамблея. Ади се съсредоточи над задачата. Отиваха в почти разрушен град. Сградата, която трябваше да проучат, вероятно е била хранилище на информация, което тук са наричали библиотека. От нетрайните хартиени носители на информация надали нещо е останало. Последният взрив е разрушил всичко – сгради, пътища, мечти.

Защо сме тук?  И какво точно трябваше да открием? Телепатичните умения не помагат на безлюдно място.

Бавно се доближиха до развалините. Щом слезе от колата Ади почувства остатъчната емоционална енергия на обитателите. Почувства болка и радост, задоволство, алчност, егоизъм, примесени с щастие. Какво ли е било населението? Докосна пръстта под краката си. Тогава в ума й се появиха картини от минал живот. Видя забързани хора с изкуствени усмивки, видя страдание, болка, смърт. Да, смърт.  Хората се избиваха помежду си не, за да оцелеят, а за да доминират. Изтребваха животни, изкореняваха дървета, замърсяваха реки и океани. И всичко това, защото смятаха себе си за господари на света. Какъв ужасен край! Всеки елементарен технологичен напредък е водел до духовен упадък. Ето това е ключът! Забравили са, че са част от едно цяло.

Викът на единия от колегите й я извади от мислите й. Беше открил каменен къс с надпис. Цетрус им помогна да го почистят от пръстта. Беше плоча с явно древно писмо. Ади снима написаното и се надяваше да имат връзка поне с информационното хранилище на Съвета.    

Денят почти беше преминал. Усещаха глад и умора. Цетрус включи автомобила и потеглиха.

Уговориха се след вечеря да разчетат надписа. После умората от съпреживените емоции ги разколеба и отложиха разгадаването за следващия ден.

На сутринта всички заедно се заеха със задачата. Както се очакваше, връзка с цивилизования свят нямаше. Цетрус извади отнякъде хартиени носители на информация, които нарече книги. Хората тук са имали различни писмености, следователно са говорели различни езици. Надписът гласеше: OMNIA POSSIBILE EST.

Трудно е да се разбере значението на написаното. Езикът отдавна е мъртъв и тези, които са го ползвали – също. Ади предложи на колегите си да използват способностите си на медиуми и да се опитат да усетят смисъла на надписа. Всеки един от тях се усамоти в апартамента си.

В полумрака на стаята си, Ади затвори очи и мислено се отправи на пътешествие в миналото. Отново видя същата разруха, примесена със страдание и болка. Нищо повече.

След едноседмични опити групата психомедиатори бе на път да се откаже от разчитането на надписа. Тогава в една от книгите Цетрус откри същите думи: OMNIA POSSIBILE EST. Цял ден анализираха и достигнаха до евентуалния превод – ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО.

Поредната шега на Съвета. Кое е възможно? Защо да е възможно?

Прибраха се в апартаментите си с множество въпроси. Ади се замисли защо Съвета ги поставя пред такова изпитание. Дълго време се въртя в леглото. Не можа да заспи. Хиляди мисли, въпроси и емоции нахлуваха в главата й. Изведнъж усети приятната топлина на малката житейска победа. Разбра, реши загадката. Всичко е възможно, когато хората се обединят в името на доброто. Всичко е възможно, когато не поставяш себе си в центъра на вселената. Всичко е възможно, когато намеренията са искрени. Всичко е възможно и дори от руините, пламъците и една единствена останала жива клетка да се построи нов свят.