Моят живот и моето животно
Лицемерно е да твърдя, че обичам
всички животни. Отношението ми към животните е като към хората – едни харесвам,
от други се страхувам, трети ме отвращават, а четвърти са твърде далеч, за да
ги познавам. А и не е нужно да обичам всички животни и хора!
Аз обичам едно животно. Моето
куче. Отговаря на следното описание:
Име – Артур или гальовно Арти. Почти
като „изкуство“, но с кралски привкус.
Порода – кокер шпаньол. Англичаните
наричат тази порода „веселия испанец“.
Отличителни белези – заразително енергичен
блондин.
Основни характеристики – всеяден
лакомник, себелюбив, търсещ внимание и комплименти, с високи изисквания към
партньорката си – поради което е соло.
(Заб. приликата със
собственичката не е случайна).
Това са само външни му белези.
Най – красива е душата му. Арти е много специално за мен същество. Специално е
мястото му в моя живот, специална е ролята, която Бог му е отредил да изиграе.
В най-тежките дни от живота ми до
мен бе Арти. Когато загубих всичко ценно, до мен остана Арти.
Вероятно за много хора звучи
неразбираемо, но точно Арти ме върна към живота.
Верният и обичлив поглед на
кучето ми ме съпровождаше през опустошителните урагани, които животът ми беше
подготвил.
Когато безкрайните разговори с
баща ми се пренесоха в сънищата ми, когато звънливият смях на майка ми остана
блед спомен, а споровете с брат ми се превърнаха в кратки телефонни съобщения,
единствено Арти бе до мен и споделяше тъгата ми. През деня душата ми се
блъскаше в стените на дома и търсеше ехото от шумните семейни вечери, през
нощта тялото ми трепереше от студ и изоставеност. Не бих могла да преодолея тази промяна, ако
едно мокро носле не ме побутваше напред, любопитното носле на Арти. Веселият му
лай прогонваше натежалата тишина от стаите. Лапичките му избърсваха наслоения сив прах от пода на
полуобитавания дом. Игриво подскачащите му уши разчистваха самотните паяжини от
ъглите и слънцето отново ги осветяваше.
Пикасо е казал, че кучетата идват
в нашия живот, за да останат в него. Моето куче не само остана в живота ми, то го
осмисли.
Съществуват истории за животни,
които са спасили хора, спасени човешки животи от животни. Това е кратката
история за спасяването на моята душа. Спаси ме едно животно. Това, което ме
научи да оцелявам и ми показа, че аз също заслужавам да живея и да бъда
обичана.
Вече не мога да мечтая – отрязаха
крилете ми. Но разполагам с два крака, здраво стъпили на земята и четири
пъргави лапички, които да ми помогнат да открия своята нова пътечка.
